Another Bulgarian Design

Столчето на Мил –  детски стол на Любо и Яна Стоеви

MD селектира някои от най-впечатляващите съвременни дизайнери, работещи на границата между занаят, приложно изкуство и дизайн

Презадоволен от масовото производство на консуматорското общество, съвременният човек изпитва засилващ се страх от екологична и социална катастрофа. Възражда се стремежът му да бъде уникален, в синхрон с природата и извън матрицата. Съживяването на „направи си сам“ културата и ръчно изработените продукти е част от общото развитие на предприемачеството сред културно-творческата индустрия на света. България не прави изключение. Постоянният обмен на информация, възможностите за реализация и извън страната дадоха кураж и поле за изява на художествено настроените хора. Има пространство, където всеки може да материализира своите дизайнерски способности по уникален и нестандартен начин. Така паралелно с успехите на български дизайнери в престижни международни конкурси у нас все повече расте броят на творците, стоящи на кръстопътя между „хендмейд“ индустрията, надеждата в малкия бизнес и предприемаческия дух за разрастване и високо качество.

Естествено, предвид богатото минало на България в областта на ръчната изработка и занаятите, много от тези творци прибягват към различни занаятчийски похвати и техники. Това обаче съвсем не изключва новите технологии като 3D печата, рециклирането, устойчивостта, безопасността и иновативното мислене във визията и суровините – тоест онова, което съпътства проектирането на всяко дизайнерско изделие в съвременния свят. Въпреки че паричният резултат от този вид бизнес е несравним с този при масовата продуктова индустрия, култивирането на естетически вкус към красивото и качественото заедно с вътрешното удовлетворение на творците отново е налице. А това е достатъчно, за да се заговори за дизайн, дори и да не се споменават световни отличия, академично минало или производствени серии.

В помощ на този вид дизайнери и тяхното позициониране на пазара се появиха многобройни градски инициативи – фестивали за ръчно изработени продукти, арт-базари, ежегодни дизайн седмици и масови изложби. Там всеки творец има възможност да се срещне със своите бъдещи потребители и да им разкаже от първо лице за всеки детайл от изработването на продуктите. Точно на по-различния подход на направа и предлагане се дължи главната разлика между този вид дизайн и общоприетия – личната и следователно много по-здрава и жива връзка между дизайнер и потребител. Неотложното „персонализиране“ на продуктите, към което се стремят конгломератите в бранша, тук не се нуждае от тежки стратегически ходове и огромни маркетингови проучвания, а се основава на емоционалността и изводите от прякото съприкосновение на дизайна с човека. Дизайн, създаден с лично отношение към детайла и история, която чака да бъде разкрита от всеки докоснал се до нея.

Остави коментар

Имейл адреса Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета за отбелязани с *