Дитер Рамс: По-малко, но по-добре

Дитер Рамс е една от легендите на германския индустриален дизайн – име, разпознаваемо от специалистите по цял свят, влязло във всички учебници така, както продуктите му са намерили мястото си във всеки уважаващ себе си музей на дизайна. Изключително продуктивен, той е автор на повече от 500 електроуреда само за Braun – фирмата, с която личността му почти се идентифицира. Неговите „Десет принципа на добрия дизайн“, формулирани още през 70-те години на XX век и валидни с не по-малка сила днес, са наричани „Десетте Божи заповеди на дизайна“. Когато ги формулира, Рамс е разтревожен от състоянието на света, което определя като „непроницаема бъркотия от форми, цветове и шумове“. Дизайнерът си дава сметка, че лично допринася с работата си за формирането на околната среда и се опитва да дефинира добрия дизайн в десет точки. По това време той е в разцвета на творческите си сили – през 60-те и 70-те години благодарение на неговата работа в Braun се появява ново поколение електроуреди, белязани от перфектен функционализъм и дизайн, неподвластен на времето.

Дитер Рамс e роден през 1932 г. във Висбаден. Вниманието към детайла и култа към добре свършената работа „попива“ още в детството си от своя дядо, който е дърводелец. Самият Дитер също изучава дърводелския занаят, докато следва архитектура в родния си град. След като се дипломира, работи за кратко в бюрото на архитект Ото Апел, а през 1955 г. намира работата на живота си – постъпва като дизайнер в компанията за електроуреди Braun. Една от първите задачи на 23-годишния Рамс е да предложи проект за модернизация на интериорите на компанията, която произвежда новаторски за времето си продукти.

Още тогава на една от скиците за новите офиси на Braun дизайнерът рисува върху стената първообраза на това, което по-късно ще стане един от най-емблематичните мебели на ХХ век – универсалната система от рафтове 606. Проектирана от Рамс през 1959 г. за младата германска компания Vitsœ & Zapf (днес британската Vitsœ ), тя се произвежда от 1960 г. до днес и продължава да се продава успешно. Системата от семпли метални рафтове, окачени към стената, е толкова перфектна в своята дискретност и многофункционалност, че Джаспър Морисън – един от най-успешните британски дизайнери днес, казва:„Няма никакъв смисъл да се опитваш да проектираш друга“. Когато през 1959 г. Рамс пита Ервин Браун дали му разрешава да проектира мебели за Vitsœ & Zapf, той отговаря: „Да. Те ще разширят пазара на нашите радиоапарати.“ Дитер Рамс е пример за дизайнер, който е изградил идентичността на компанията Braun в такава степен, че говори за нея в първо лице множествено число:

„Ние сме пестеливи с формите и цветовете, предпочитаме чистите линии, избягваме излишната сложност, не използваме орнаменти. Вместо това при нас има ред и яснота.“

Като главен дизайнер на фирмата от 1961 до 1995 г. Рамс в много голяма степен формира модерния германски индустриален дизайн и принципите на функционализма. Неговите кафемашини, радиа, калкулатори, аудиовизуална техника, електрически самобръсначки (които впрочем са изобретение на Braun), часовници и продукти за офиса са истински легенди. Рамс въвежда прозрачния капак на грамофона, изпъкналите копчета на радиоапаратите (преди са били вдлъбнати), разположената под ъгъл дръжка на сешоара, за да е удобно да се суши косата и отзад. В последните години Рамс се споменава често заради влиянието на стила му върху сър Джонатан Айв – директор по дизайна на Apple. Третият по ранг в йерархията на компанията, наричан „сивия кардинал“ на Apple, не крие преклонението си към Дитер Рамс. От своя страна големият майстор казва в документалния филм Objectified, че единствената съвременна компания, която прави дизайн според неговите принципи, e именно Apple.

Тази година програмата на второто издание на Melba Sofia Design Festival  ни дава възможност да се докоснем до гения на дизайнера с “Rams”- документален филм за него, но и портрет на същността на консуматорството, материализма и устойчивостта. Лентата може да видиш на 10 ноември от 18 ч. в Генератор като част от филмовата програма на фестивалa. Освен любопитни филмови изкушения събитието ще събере забележителни световни представители на продуктовия, интерактивния и графичния дизайн, илюстрацията, медиите и визуалната комуникация. Научи повече на www.melba.bg/festival или следи MD за повече информация.

Подгряваме филмовите минути с “Десетте принципа на добрия дизайн”.
Според Дитер Рамс той е…

  1. Иновативен. Възможностите за иновации не са изчерпани. Развитието на технологиите предлага нови възможности за новаторски дизайн, но той винаги се развива заедно с новите технологии и никога не е самоцелен.
  2. Прави продукта полезен. Продуктът се купува, за да бъде използван. Той трябва да отговаря на определени критерии – не само функционални, но и психологически, и естетически. Добрият дизайн акцентира полезността на продукта и пренебрегва всичко, което отвлича от нея.
  3. Естетичен. Естетическото качество на продукта е неотменна част от неговата полезност, защото продуктите се използват всеки ден и въздействат върху хората и тяхното благополучие. Само добре изработените предмети могат да са красиви.
  4. Прави продукта разбираем. Той разкрива структурата на продукта и ясно показва функцията му, като използва интуицията на потребителя. В най-добрия случай функцията е очевидна.
  5. Ненатрапчив. Продуктите с определено предназначение са като инструменти. Те не са нито декоративни предмети, нито произведения на изкуството. Затова дизайнът им трябва да бъде неутрален и сдържан, да оставя място за самоизразяване на потребителя.
  6. Честен. Не прави продукта да изглежда по-новаторски, по-мощен или по-ценен, отколкото е всъщност. Не се опитва да манипулира консуматора с неизпълними обещания.
  7. Траен. Не се опитва да следва модата и затова никога не остарява. За разлика от модите той е траен дори в нашето общество на продукти еднодневки.
  8. Изпипан до последни детайл. Нищо не трябва да е своеволно или случайно. Вниманието и точността в процеса на проектирането показват уважение към клиента.
  9. Екологичен. Дизайнът има важна роля в опазването на околната среда. Той пести ресурси и намалява физическото и визуалното замърсяване през целия жизнен цикъл на продукта.
  10. Колкото се може по-малко дизайн. По-малко, но по-добре – защото се концентрира върху основното и продуктите не са претрупани. Да се върнем към чистотата и простотата!

Остави коментар

Имейл адреса Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета за отбелязани с *